Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2013 17:10 - Нуждата от наборна армия
Автор: politolog Категория: Политика   
Прочетен: 7032 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 07.06.2013 17:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 image

 На 23 август 1793 г.  революционният режим във Франция въвежда наборната военна служба за всички граждани. Така на практика Франция се явява родината на модерната военна повинност.
Тази стъпка е предприета и от редица други страни, като наборната армия се превръща в гръбнак на военните организации на бързо развиващите се общества от
XIX и  XX век в Европа и Северна Америка.

 По време на Студената война наборната военна служба достига своя апогей, като играе важна роля  в епохата на глобално идеологическо, икономическо и военно противопоставяне.
Въпреки значението на военната повинност, през 1963 г. Великобритания отменя наборната военна служба и първа провежда професионализация на армията си.

 От тук нататък военните сили на различните държави по Света следва да претърпят множество трансформации в зависимост от икономически, геополитически и социални фактори. Някой страни не поддържат постоянна въоръжена армия, други имат изцяло професионална армия, трети имат смесен тип (професионална и наборна), а не липсват и други интересни разновидности на въоръжените сили.

Например Боливия, САЩ, Ямайка и Уругвай са запазили правото си да въвеждат задължителната военна повинност в случай на извънредни обстоятелства като недостатъчен  брой доброволци или други извънредни ситуации.
  Други са приели смесен вариант (цивилни, невъоръжени и въоръжени). Това са :
Ангола, Алжир, Австрия ( 9 месеца цивилни, 6 месеца-въоръжени) Беларус, Кипър, Гърция, Дания, Естония, Финландия (12 месеца цивилен, невъоръжен – 9 месеца, въоръжени – 6,9, или 12 месеца), Германия ( 9 месеца цивилен, 9 месеца – въоръжен), Норвегия, Сърбия ( 9 месеца цивилен),Швеция.

 Държави със задължителна военна служба ограничена до 18 месеца:
Грузия, Иран, Лаос, Мадагаскар, Турция(6-15 месеца), Швеция(7-15 месеца), Азербайджан, Камбоджа, Колумбия, Кот д’Ивоар, Еритрея.

 Задължителна военна повинност ограничена до 1 година или по-малко: Австрия(6 месеца), Боливия(12 месеца), Бразилия(9-12 месеца), Китай, Дания(4-12 месеца), Естония(8-11 месеца), Финландия(6-12 месеца), Германия(9 месеца), Гърция(9 месеца), Гватемала(12-24 месеца), Молдова(12 месеца), Монголия(12 месеца), Норвегия(9 месеца), Парагвай(12 месеца за армията, 24 месеца за военноморските сили), Русия(12 месеца), Сърбия(6 месеца), Швейцария, Тунис(12 месеца), Украйна(12 месеца), Узбекистан(12 месеца).

  Задължителна военна служба над 18 месеца без опция за невъоръжен вариант съществува в страните:
Армения, Конго, Куба, Екваториална Гвинея, Египет, Гвинея, Израел(24 месеца за жени и 36 месеца за мъже), Казахстан, Киргизстан, Либия, Мозамбик, Северна Корея, Южна Корея, Сирия, Судан, Таджикистан, Тайланд, Туркменистан.
(Данните са от 2010г., като е възможно да са настъпили изменения, като например в Германия, където е въведен доброволния принцип.)

 

 По време на Студената война, като част от Варшавския договор, Българската народна армия е с най-висока бойна готовност от източноевропейските армии в Югозападното стратегическо направление. Тя има 8 мотострелкови дивизии и 5 танкови бригади в състава на трите си армии. От тях 5 дивизии и 4 бригади от 1-а и 3-а армия са в постоянна бойна готовност. Резервът (4 мотострелкови дивизии) се готви от 2-а армия в срок от 2 до 4 седмици.
Мирновременият състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

 През 1997 г. в България започна процеса на пълна професионализация на българската армия. По това време личния състав на въоръжените сили на република България наброява 107 000 души, като тенденцията е тя да намалее до 20 000 души.
Основна причина за професионализацията е политическо решение съобразено с новата геополитическа реалност по Света и в частност  членството на България в НАТО. Съкращаването на числеността на българската армия, пълната професионализация и модернизация е дълъг процес, който продължава и до днес.

 Според някой политици и икономисти, наборната военна служба е неблагонадеждна, неизгодна и излишна след края на Студената война. По тяхно мнение, членството на България в НАТО е достатъчна гаранция за обезпечаване на военната сигурност на държавата. Чуват се мнения, че военната повинност е отживелица, излишен разход на държавата, загуба на време за младите мъже и други недотам аргументирани твърдения. Най-често тези мнения  естествено са на хора които не са  стъпвали в казарма.

 Големите и богати страни могат да си позволят да поддържат изцяло професионална и модерна армия, но дори и сред тях има такива които не отхвърлят наборната служба, което само по себе си е достатъчна причина да се замислим дали тя е толкова излишна особено на нашите географски ширини.
Най-малкото, че държава с размерите на България, която е  неспособна да поддържа многочислена професионална армия, може да компенсира липсата на военна мощ, като поддържа наборна армия, с което си осигурява солиден брой военно-грамотни кадри в случай на нужда.

 Ако се абстрахираме от факта, че България е член на НАТО, то нещата стоят приблизително така:
При напълно професионална армия от близо 25 000 души, българската държава в случай на пряк военен конфликт с една или повече страни, е лишена от възможността да разчита на солидно число жива сила. За сравнение обаче, една армия от 25 000 наборни войника си осигурява многократно по-голям брой подготвени кадри в резерв, които може да мобилизира в случай на нужда. Разбира се и изцяло наборната армия не е достатъчно приемлив вариант в днешно време.

 Дали да има наборна войска е въпрос с много гледни точки зад чийто отговор стоят  фактори които могат да имат различна сила и влияние в различните държави. Това са политически, икономически, социално-психологически, демографски и други не по-малко важни фактори.

 Демографски погледнато, логично е България да поддържа наборна армия поради малкото си население.

 На второ място е българската народопсихология, неизменна част от която е изпращането на възмъжаващите момчета в казарма. Исторически погледнато войнишкото изпращане заема съществена роля в българския бит наред с кръщенето, абитуриентския бал и сватбата. Според българската традиция мъж който не е минал през казармата не е мъж.

  Икономическата страна на този въпрос е доста сложна и многостранна. След като България премахна напълно наборната военна служба, министерството на отбраната съкрати разходите за облекло, храна и подготовка в съществени размери. Окомплектоването на войската с изцяло професионален личен състав обаче изисква много разходи които преди това не са били нужни. Например за да бъде достатъчно привлекателна военната професия, то на военнослужещите следва да се осигурят редица допълнителни удобства и облаги свързани с разходи за министерството. Не са за подценяване и разходите на МО за реклама на войнишката професия с цел привличане на доброволци. Работната заплата на военнослужещите също трябва да е достатъчно атрактивна за да е конкурентна и привлекателна професията на войник.

 Без да съм вещ по икономическите въпроси, смея да твърдя, професионалната армия не е по-икономична от наборната.
 Един от основните аргументи за отпадането на наборната служба е че тя е по-неефективна, защото професионалистите са по-квалифицирани и благонадеждни войници. Това би било така ако не се обърне внимание на профила на кандидата за военнослужещ в БА. Анализ на демографските данни показва, че половината от анкетираните са избрали военната професия, след като вече са работили в частния (28,4%) или в държавния (21,3%) сектор. Факт е че близо 18% от кадровите военнослужещи са били безработни преди постъпване в армията.
За съжаление голям брой от т.нар. рейнджъри са хора с ниско образование и без особен шанс за реализация извън армията. Попълването на личния състав с неблагонадеждни кадри със слаба мотивация и амбиции за професионално развитие води до неприлично ниската дисциплина, която цари в днешната професионална българска армия.

 В процеса на глобализация, ролята на наборната армия се омаловажава и губи значението си като основа на колективната идентичност, което може би е и един от аргументите на богати и силни държави като Германия да запазят наборната войска, макар и на доброволен принцип.

 Освен колективната идентичност на която се учат наборните войници, в казармата те могат да задоволят и чувството си за дълг към родината (които го имат). В армията подрастващите момчета възмъжават и се учат на отговорност и дисциплина. Трудностите каляват характера и психиката.

Завършвам с една мисъл на Наполеон Бонапарт, която смятам за твърде актуална:

 

 


"Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия."

 

 

 

 




Тагове:   армия,   Наборна,   войска,   рейндъжи,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. socialismus - Подкрепям
07.06.2013 23:05
Народ, който не иска да храни своята армия, ще храни чужда
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: politolog
Категория: Политика
Прочетен: 25160
Постинги: 4
Коментари: 2
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031