Мен лично вече ме е срам от случващото се. Аз дори не съм участник в протестите. Да, подкрепям ги, смятам, че отдавна това правителство е нелегитимно и най-разумния му ход ще е да подаде оставка, но не това е причината за чувството на срам.

Срамно ми е като се замисля какво вижда светът, следейки събитията в България.
Достатъчно срамна и унизителна беше визитата на г-н Орешарски в Брюксел, където отнесе тежка критика, но това някак си мина по-леко и незабелязано (у нас).

Всевъзможните оригинални и МИРНИ форми на протест, направиха добро впечатление и говорят положително за културата на протестиращите. Мирните протести обаче, позволиха на управляващите да игнорират “улицата”. Кучетата си лаят, а керванът си върви и няма намерение да се вслуша в исканията на протестиращите. Какви ли не абсурдни теории развиваха представителите на управляващата коалиция, когато биват притиснати. Първо протестиращите били няколко стотин, после били платени, бяха интернет лумпени, пияници и какви ли още не. Това разбира се са някакви недотам адекватни коментари на случващото се от страна на управляващите.

Последно г-н Станишев каза на ГРАЖДАНИТЕ!!! да се замислят чий интереси обслужват… Ама г-н Станишев, вие наистина ли смятате, че гражданите обслужват нечий интереси, а не трябва вие политиците да обслужвате интересите на гражданите?!

Като студент по политология съм учил, че властта пристрастява и то тежко пристрастява. Води до изкривявания във възприятията на властимащия и пречи на трезвото и адекватно мислене. Най-добрия лек за това състояние според мен е лишаването от власт, а в червените редици има доста хора които трябва да минат на терапия и то не само в опозиция, ами изобщо далеч от жълтите павета.

Следващия изключително срамен етап от настоящите политически вълнения, аз виждам в поведението на управляващите относно критиката на посланиците на Германия и Франция към правителството. На практика тези държави са гръбнака и същността на Европейския съюз, а и на Европа като цяло, но това не попречи на правителството да махне пренебрежително с ръка и да игнорира тънкия намек. Всъщност, по стандартите на дипломацията, това изобщо не е толкова тънък и безобиден намек, а си е доста остра, ясна и категорична позиция, която всеки дипломат ще разтълкува достатъчно ясно.

Тук резила беше по-голям, защото министъра на външните работи – Кристиян Вигенин, излезе с официално становище относно съвместната декларация на посланиците на Германия и Франция. На сайта на МнВР, той публикува отговор, като първо твърди, че критиките на Франция и Германия не са към настоящето правителство, а към предходните такива. Доста безцеремонно заявява, че тази критика всъщност видите ли, означавала подкрепа към сегашното правителство! Разбира се това е комично. Или щеше да е комично, ако беше виц, а не реалност. В случая е унизително и трагично. И накрая заявява, че имало граници, които посланиците не бива да преминават т.е. да не ни се месят във вътрешните работи.

Кристиян Вигенин: „Честно казано нямам намерение да се занимавам с един или друг посланик.”

Какво са посланиците на някакви си държави с по 60-80 милиона население  и с едни от най-развитите икономики ( 4-то и 5-то място по БВП)  за г-н Вигенин? Той все пак е дипломат номер едно на България!

Вигенин определи присъствието на посланика на Франция -  Филип Отие  на една от антиправителствените демонстрации като „негово лично решение”, предвид скоро изтичащия му мандат. Твърде нетактично и непрофесионално изказване за дипломат. Тези неща разбира се не се трупат като личностни гафове, а като такива на външната ни политика.

 Събитията от 40-тия ден от протестите бяха разбира се най-срамни. Срамни за облика на България пред Света, а в личностен план за депутатите мога само да предполагам. Не Ви ли е срам г-да депутати, че жандармерията не може да ви опази от народната любов? Вие достойнство имате ли? Ако нямате, а по-голямата част от вас явно нямат, то поне интернет се надявам да имате. Пуснете си някой клип от януарските събития през 97-ма година и окупацията на Народното събрание. Вижте колко си приличате с онези малки душици, които бяха блокирани в същата тази сграда от която вас не могат да ви изкарат без полицията да сгази тълпата само за да ви отърве кожите. Как се натискаха до последно и се инатяха като магарета да върнат мандата. Беше ясно за всички, че единствения изход е оставка, но не и за тях. Принципът “С кръв сме я взели тази власт- с кръв ще я дадем!” винаги е бил актуален в червената партия.

Но не е редно! Не е нормално, и не е във ваша полза! Опасно е! Лично мое мнение.

Колко обсебен трябва да си от властта, че да търпиш това унижение? Два дена вече си мисля какво ли се случва в главата на един депутат попаднал в такава обстановка?

Хората са различни, но от моя гледна точка е изключително унизително да не могат да те изведат от парламента – работното ти място. Да те натоварят в автобус (лъскав разбира се, нали си депутат), препасан с полицейски щитове по прозорците, зад които ти да надничаш страхливо и дори със щитове, палки и каски да не могат да ти проправят път през протестиращите… Да се върнеш, да дремеш из кулоарите на Народното събрание цяла нощ, докато с брутален щурм полицаите успеят да разкъсат живата верига, да разчистят барикадите и да те изведат от там.

На мен ми звучи толкова унизително… Толкова мижитурско…

Г-да депутати, аз знам, че моето мнение не ви касае, но това го гледа целия свят и едва ли одобрява поведението Ви.

Не е ли достатъчно, че правителството Ви е синоним на олигархията? Та това няма нищо общо с демокрацията!
Делян Пеевски – председател на ДАНС, Бат Сали - депутат, зам. министър СИК-аджия, и  какви ли не абсурдни, нелогични и вредни назначения се направиха! Дискредитирано е това управление и толкова! Нови избори и всичко на чисто!

Няма да е такъв проблем, ако БСП спечели следващите избори и състави ново правителство. Стига да не се спряга с олигархията (трудно) и да не се правят такива престъпни назначения, то би просъществувало.

Властта не трябва да е самоцел. Това отдалечава управниците от народа, което не води до нищо добро. Ако в изминалите години на преход това се възприемаше с мълчаливо несъгласие, то днес гражданското общество се ражда  и няма да търпи безобразия. Свиквайте с мисълта г-да политици от всички цветове,  и не ни карайте да се срамуваме, че светът ни гледа!
Тъй, като вашето благоденствие не е по-важно от народа, не допускайте да се стига до кръвопролития!