Тезата на американския общественик Бенджамин Франклин, по отношение на казуса свобода-сигурност звучи семпло: „Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.” Тя обаче отдава не е общовалидна за съвременния свят на терористични заплахи и глобални колизии.

Сигурността и свободата са неизменно свързани в модерния свят. Истинската свобода може да се постигне само в границите на определени норми, регламентиращи правата и задълженията на индивида в държавата. На практика, възможната свобода е несъвместима с изискването за неограничена свобода на индивида.

За да придобие и да си гарантира определени права, всеки гражданин жертва част от личната си свобода и в известна степен с този акт негласно потвърждава стъпването си в т.нар. „обществен договор” на Русо.

Мисълта, че някой би могъл да рови в личното ни пространство-телефон, компютър, кореспонденция и пр. ни плаши. Може и да няма какво да крием, но инстинктивно сме готови да браним личния си свят. Казусът “свободата или сигурността” е твърде утопичен, тъй като и двете понятия не са взаимно изключващи се. Свободата звучи сладко и примамливо, символично натоварена с усещането за чистота, но необезпечена от сигурността - е non sens.

Тази идея ме кара да подкрепям тезата за необходимостта от намеса на държавата в личното ни пространство, но при стриктно спазване на следните условия: строго контролирано, безупречно аргументирано, регламентирано и само в изключителни случаи. За тази цел са необходими ясни, законови рамки, които да прецизират случаите, в които службите за сигурност биха могли да прибягнат до използването на специални разузнавателни средства.

От друга страна, моментът с ефективното използване на тези средства съвсем не е за подценяване. Какви са фактите в тази посока: подслушването за 2008,2009 и 2010 г е съответно 24%,28,98% и 15,10% - , т.е. сравнително ниско като ефективност в смисъла на успешно постигнати резултати. Това е съотношението между издадените разрешения за СРС и внесените в съда веществени доказателства, което не оправдава нито парите похарчени за целта, нито намесата в личното пространство на толкова много граждани.

Допускам, че повече хора биха се обявили категорично против всяка намеса в личното им пространство. Никой не би искал да е обект на вмешателство в личния си живот. Но, от друга страна всеки би упрекнал именно същите тези служби за сигурност, че в даден момент не са предотвратили престъпление, от което той самият е потърпевш. Хората предпочитат по-скоро да рискуват сигурността си, отколкото да допуснат намеса в личния си свят.

При решаването на подобен казус не трябва да се подхожда емоционално, а рационално и разумно – съвети, които все ни убягват, разбирайки, че някой чете електронната ни поща.

Последно време, темата със специалните разузнавателни средства стана пословична. Определени властимащи кръгове, се изкушават да използват тези методи за събиране на информация не по предназначение, а за производство на компромати. Тази порочна практика, силно компроментира дейността на спец.службите.
Обществото губи доверие в институциите отговарящи за сигурността, а това действа в ущърб на самата национална сигурност.

Без тези способи и средства разбира се, силите за сигурност биха били осакатени, а сигурността на гражданите и държавата застрашена. Все пак гарантирането на сигурността и правата на гражданите си остава едно от основните задължения на държавата, а тя не би могла да го стори без необходимия й за целта арсенал от законови средства. В противен случай, свободата би била останала необезпечена от сигурността, а нейното наличие би се превърнало в относително или по-точно абстрактно понятие.
Необходимо е този вид дейности да бъдат сложени в строги и ясни законови рамки, а възможността за заобикалянето им да бъде сведена до нула. В противен случай, сигурността на страната ще продължи да бъде уязвима.

Не мога да не отбележа, че нерегламентирането използване на подобен вид технически средства, не е запазена марка на държавата. През последните години, тази апаратура е широкодостъпна, и всеки може да си я напазарува свободно дори в интернет пространството. Лесния достъп предполага и нерегламентираното използване, като потвърждава необходимостта от законодателни промени.